„ЭЛЕГИЯ”
Николай Михайлович Языков (1803-1846/1847 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕЛЕГИЯ
Не сбъднах милите надежди,
благословените мечти.
Красавице, светило нежно,
желана моя, где си ти?
Отдавна ли очи лазурни
жадувах в чудна тишина?
Вълни от мисли бяха бурни,
смирени в младата душа.
Далеч си ти, но търпеливо
съдбата своя покорих:
и в мен божествено и живо
витае споменът ти тих.
Ударения
ЕЛЕГИЯ
Не сбЪднах мИлите надЕжди,
благословЕните мечтИ.
КрасАвице, светИло нЕжно,
желАна мОя, гдЕ си тИ?
ОтдАвна ли очИ лазУрни
жадУвах в чУдна тишинА?
ВълнИ от мИсли бЯха бУрни,
смирЕни в млАдата душА.
ДалЕч си тИ, но търпелИво
съдбАта свОя покорИх:
и в мЕн божЕствено и жИво
витАе спОменът ти тИх.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Языков
ЭЛЕГИЯ
Вы не сбылись, надежды милой
Благословенные мечты.
Моя краса, моё светило,
Моя желанная, где ты?
Давно ль очей твоих лазурных
Я любовался тишиной,
И волны дум крутых и бурных
В душе смирялись молодой?
Далеко ты, но терпеливо
Моей покорствую судьбе:
Во мне божественное живо
Воспоминанье о тебе.
---------------
Руският поет и преводач. Николай Язъйков (Николай Михайлович Языков) е роден на 4/16 март 1803 г. в гр. Симбирск. Първите си стихотворения публикува в сп. „Соревнователя просвещения и благотворения” през 1919 г. Завършва философския факултет на университета в гр. Дерпт (1929 г.). Превежда от немски език. В ранната си лирика възпява радостта от битието, много от стиховете му стават текстове на популярни песни („Нелюдимо наше море”), в зрялото си творчество се обръща към религиозните мотиви и славянофилството. Умира на 26 декември 1846 г./8 януари 1847 г. в Москва. Първите книги с негова поезия „Стихотворения. Часть 1. 1822-1830” и „Стихотворения. Часть 2. 1830-1847” излизат през 1858 г.